Мнения и коментари

Кратки интервюта с част от персонала на панаира.

Деспина Кирова
Хеликон

1. Имате ли голяма посещаемост на щанда? Кои са най-търсените заглавия?

- Определено не се оплаквахме от липса на клиенти. Най-търсените заглавия? Хм. Преди всичко книгите на Дан Браун, Хорхе Букай, Амоз Оз. Посетителите се интересуваха също така и от българските автори като Георги Данаилов, който направи представянето на най-новата си книга още в първите дни на панаира. Алек Попов също беше едно от често споменаваните имена.

2. Какво мислите за тазгодшния панаир на книгата? Отличава ли се с нещо от предните?

- Имало е и по-добри, по-организирани и далеч по-богати откъм участие на издателства. Хората не липсваха, но някак бяха повече наблюдатели, отколкото куповачи.

3. Какви са впечетленията Ви от съвременния читател? Към кои жанрове проявява най-голям интерес?

- Трудно бих дала конкретен отговор за това какво най-много се чете в България. Може би това, на което му се прави най-голяма реклама? Що се отнася до читателите… Хубаво е човек да види, че и младото поколение на българия чете.

4. Вярно ли е според Вашите наблюдения, че днешната младеж не чете?

- И едно време е имало хора, които не са обичали да четат, които са били неуки или незаинтересовани. Сега просто им обръщаме повече медийно внимание. Младежите четат, витаейки в приказната атмосфера на фентъзи романите. Но това е нормално, все пак са млади. Има време да се впуснат в дебрите на сериозните литературни произведения, когато пораснат. Не виждам защо това трябва да става преждевременно?

5. Има ли според Вас почва в България професията ‘издател’?

- Да. Напъпилите в последно време издателства са живото доказателство. Само дано колкото по-млади са, толкова по-восоко да вдигат летвата на доброто качество при българските книги. Пазарът изпитва нуждата точно от това – едни много по-добре преведени и добре поднесени книги за българският читател.

6. Има ли пазар за българските автори?

- Несъмнено има и ежедневието нееднократно показва, че българските автори не са по-малко търсени от чуждестранните, просто на фона на вторите са значително по-малко.

7. Отразява ли се кризата на книжния пазар?

- И още как! Но затова са виновни по-скоро медиите, отколкото реалността в страната. Хората стискат и последното петаче, защото „идвали по-лоши времена“…

8. Ще се отрази ли по някакъв начин вероятното намаляне или цялостно премахване на ДДС-то върху книгитете и литературата? Ще направи ли книгата по-достъпна за обикновения човек?

- Хм… Хората и сега не са се отказали да си купуват книги. Може би, ако спре да ни се натяква в каква огромна криза живеем ( за последните 20 години), народа ще престане да недоволства, че всичко му е прекалено скъпо.

9. Какво мислите за рекламната кампания на панаира? Достатъчно достъпна ли беше, имаше ли отклик отстрана на потребителските групи към които беше насочена?

- О, кампанията беше до такава степен достъпна, че в един момент се оказа и недостоверна. Това съответно предизвика недоволството на хората.

10. Какви са впечетленията Ви от културните събития съпътстващи панаира? Достатъчно ли са? Интересни ли са за широката аудитория?

- За съжаление имах възможност да видя само откриването. Всички останали събития бяха само откъслечни звуци на фона на хорската гълчава. Но откриването си беше много добро – свежо и далеч ненатоварващо.

11. Може ли да съжителства книгата с модерните технологии и има ли бъдеще в сегашния си формат или за да оцелее ще се наложи да се модернизира?

- Книгата, била тя на хартия или електронна си остава книга, прозорец към света. Не е важно под каква форма я притежаваме или четем. Важно е само литературата да остане достъпна и за най-скромните читатели.

12. Имате ли някакви забележки към организацията на панаира?

- От мястото, което ми се полагаше на този панаир, мога да споделя, че организацията беше отлична.

13. Трябва ли едно издателство да залага на по-комерсиални теми и заглавия за да се пласира на книжния пазар?

- Какво определяме като комерсиално? Това може да бъде един цял жарн, дадено заглавие, даден автор. Ако налагането им на пазара е обвързано с комерсиализация, нека така да бъде. В повечето случаи комерса само води до отприщване на необходимността от търсенето на добре забравените стари книги и автори.

————————————————

Юлиана Томова

Български бестселър

1. Имате ли голяма посещаемост на щанда? Кои са най-търсените заглавия?
- Да, доста голямо. В момента се сещам за ‘Виж България’ и най-вече книги на историческа тематика.
2. Какво мислите за тазгодшния панаир на книгата? Отличава ли се с нещо от предните?
- Добра организация, има много посетители през всички дни, не се отличава от другите, нормална обстановка.
3. Какви са впечетленията Ви от съвременния читател? Към кои жанрове проявява най-голям интерес?
- Интересуват се – млади, възрастни, без значение, има търсене.
4. Вярно ли е според Вашите наблюдения, че днешната младеж не чете?
- Не, даже напротив, много често идват млади хора, питат за заглавия и автори, купуват си книги.
5. Има ли според Вас почва в България професията ‘издател’?
- Естествено, има толкова много издателства, дори само на този панаир. Вярно, конкуренцията е голяма, но работни места има много, както и перспективи.
6. Има ли пазар за българските автори?
- Да, нашето издателство специално разпросранява повече български автори, наистина не са толкова комерсиални и търсени, колкото чуждестранните, но и за тях има голямо търсене. Новата книга на Марко Семов – ‘Цената’ например. Редовно ни питат за нея.
7. Отразява ли се кризата на книжния пазар?
- Да, има спад в търсенето и то доста осезаем.
8. Ще се отрази ли по някакъв начин вероятното намаляне или цялостно премахване на ДДС-то върху книгитете и литературата? Ще направи ли книгата по-достъпна за обикновения човек?
- Големи, и при потребителите и при разпространителите на книги. Книгата трябва да се поощрява от държавата, все пак тя е духовната храна на обществото. Министерството на културата трябва повече да се ангажира с проблемите на книгата.
9. Какво мислите за рекламната кампания на панаира? Достатъчно достъпна ли беше, имаше ли отклик отстрана на потребителските групи към които беше насочена?
- Не беше достатъчно силна, през последните няколко години имаше много повече медийна гласност, имаше и реклами по радиото. Тази година нямаше нищо такова.
10. Може ли да съжителства книгата с модерните технологии и има ли бъдеще в сегашния си формат или за да оцелее ще се наложи да се модернизира?
- Няма да бъде изместена. Човек не може да си легне с Интернета, вярно вече има лаптопи, но те са много по-натоварващи, както и телевизията.
11. Имате ли някакви забележки към организацията на панаира?
- Малко са слаби конструкциите на щандовете… Други забележки нямам.
12. Трябва ли едно издателство да залага на по-комерсиални теми и заглавия за да се пласира на книжния пазар?
- Всяко издателство се крепи на няколко комерсиални заглавия. Това не е критерий.

————————————————

Стана Нанова
Архонт-В

1. Имате ли голяма посещаемост на щанда?
- Да, макар че е още началото на панаира (интервюто беше взето в деня на откриването), напливът е доста голям, все пак авторът е световноизвестен и се радва на голяма слава.
2. Какво мислите за тазгодшния панаир на книгата? Отличава ли се с нещо от предните?
- Не, не се различава, интересът е същият – поне към нашия щанд.
3. Какви са впечетленията Ви от съвременния читател? Към кои жанрове проявява най-голям интерес?
- За читателя на нашата литература няма граници.
4. Вярно ли е според Вашите наблюдения, че днешната младеж не чете?
- Не, напротив, огледайте се, повечето от посетителите на щанда, а и на панаира са все млади хора, може би не е както преди, може би компютрите и Интернета са привлекли част от тях, но книжния бизнес не замира – още има кой да чете.
5. Отразява ли се кризата на книжния пазар?
- Определено има отлив, от юли насам оборотът в книжарниците спада, наблюдава се и по-слаб интерес към книгите като цяло.

Културните събития

Нашият екип – тоест аз – посети част от културните събития съпътстващи панаира и останахме с впечетлението, че програмата е била доста добре замислена, макар че можеше да бъде и далеч по-пълна. Все пак импровизираната трибуна беше един доста уютен кът, нямаме забележки към техниката, единствено местата за публиката можеше да са повечко, но като се вземе впредвид ограниченото пространство, с което са разполагали организаторите и тези места бяха много. Ето и кратка ретроспекция на трите най-интересни. според мен събития:

Алберт Бенбасат
СУ кръгла маса

Дискусията водеше Доцент Алберт Бенбасат, литературен критик и преподавател във ФЖМК на Софийски университет ‘Св. Климент Охридски’. Участваха също така и господин Веселин Тодоров – председател на Асоциация българска книга и управител на издателство Ciela; господин Игор Чипев - директор на дирекция “Книги и библиотечно дело” към Министерството на културата, а по-късно към тях се присъедини и Доктор Йордан Антов – основател и собственик на издателство Бард.
Засегнати бяха много теми свързани с печата и книгоиздаването, господата дадоха и много висока оценка на кадрите подготвяни в СУ ‘Св. Климент Охридски’, конкретно в специалност Книгоиздаване и не толкова високи оценки на самият панаир. Разбира се, българската реалност не позволява събите от мащабите на Белградския панаир, но изтъкнатите разлики бяха по-скоро от функционална гледна точка.
Разгледаха се също така и съвременните проблеми в книгоиздаването, като авторкосто право и пиратските книги, беше изнесена и лекция Доктор Манчев – преподавател в СУ ‘Св. Климент Охридски’.
Един от най-важните въпроси, застъпени в дискусията засягаше участието на държавата , в частност Министерството на културата в разпространението и популяризирането на книгата, както и така нашумялият покрай панаира въпрос за премахването на ДДС и ползата от това.
В края на събитието участие взеха и възпитаниците на ФЖМК на СУ ‘Св. Климент Охридски’, специалност Книгоиздаване. Бистра Иванова и Елица Иванова представиха новото списание на випуска си 4Publishing, Радостина Ръшева, Ивелина Пенева и Бистра Иванова проекта си Стратегии как софийският панаир на книгата да привлече повече посетители, а Деница Ченева и Ивелина Проданова своята презентация Ефективна реклама и дизайн на балканските панаири на книгата. За тях време почти не беше останало и им се наложи малко да препускат през подготвения материал, но въпреки това се справиха много добре и представиха факултета на ниво.

Просвета
Професия учител

Поредицата за съвременния учител представиха редакторката госпожа Ваня Пенева и доцент Силвия Цветанска – официален консултант на проекта. Двете дами накратко презентираха съдържанието на книгите пред една сравнително широка аудитория – едно от най-препълнените събития в програмата. Впечетление правеше широкият възрастов диапазон на публиката, не само млади лица, но и по-възрастни и опитни учители бяха проявили интерес към новите техники, които поднасяше поредицата. Както на няколко пъти се изтъкна, книгите са били представени на българския пазар с помощта и подкрепата на прочутото австрийско издателство Веритос, което вече е представило ‘Професия учител‘ на местна почва с доста добър успех и отлични отзиви. Ласкаво се изказа за поредицата и доцент Цветанска и не само като консултант, а и като практикуващ учител сподели професионалната си гледна точка. Засега на българския пазар са излезли само две от заглавията – ‘Как се учи учителят‘ и ‘Комуникация, обучение, презентация‘, но издателството се готви да даде живот и на останалите три книги.

Алтера
Европейския романтизъм

Книгата презентираха госпожа Миглена Николчина – редактор,  и част преводачите участвали в проекта. Като цяло събитието се проведе по един доста нестандартен и интересен начин. В началото госпожа Николчина каза няколко думи за това как е възникнала идеята за този сборник и за европейския романтизъм през вековете – кратко, точно и ясно, без да отегчава публиката с излишни подробности. След което любопитството на аудиторията беше подхранено с избрани цитати от произведението – всеки преводач зачете от труда си, а накрая се загатна и за следващото издание, което също скоро ще може да бъде намерено на българският книжен пазар. В крайна сметка това според личното ми мнение беше най-приятното и оригинално представяне на ново заглавие на панаира – нетвърде обременяващо, но пък несъмнено провлече желаното внимание.

Щандовете

Тазгодишният панаир не се отличаваше с особено иновативна мисъл по отношение на дизайна на щандовете, но все пак посещаваемостта като цяло беше доста голяма. Впечетление правеха представителствата на нашумелите напоследък издарелства като Ciela, Книгомания и Бард. Там потока посетители беше най-голям, което вероятно се дължеше нa процентните  намаления и хитовите заглавия. Бард бяха заложили на един от особено успешните си автори – Дан Браун. Целият им щанд беше покрит с плакати и реклами на новата му книга „Изгубеният символ“. Клиентите обслужваше екип от трима души, сред които от време на време можеше да се мерне и самият доктор Антов – основател и собственик на издателството. Богатият асортимент изложени книги напълно отговаряше на гръмкия лозунг на каталога на Бард - ‘Книги за цял свят’. Наистина, на щанда можеха да се видят хартиени представители на повечето жанрове – фантастика, криминални романи, трилъри, съвременни и исторически романи – отбрани заглавия, които грабваха окото.
Ciela и Книгомания бяха разположени на първия етаж, срещу централния вход. Щандовете им не можеха да се похвалят с някаква по-особена, хващаща окото декорация, затова пък посетители не им липсваха. Книгомания бяха заложили на албумите , енциклопедиите и справочниците си, като, разбира се, в духа на панаира гореспоменатите вървяха със съответното процентно намаление, а от Ciela бяха изнесли на преден план книгите на българските си автори – при тях промоцията се състоеше от един кош с книги ‘всичко по 5 лева’, което бегло напомняше на рекламите на витрините на магазините за дрехи втора употреба ‘Дрехи на килограм’, но и около въпросните кошове не липсваше оживление.
По-малките издателства също не бяха пропуснали да се включат в книжния панаир, макар и техните щандове да бяха с по-скромни размери. Архонт-В например се помещаваше в една сергийка метър-на-два на втория етаж, а екипа му се състоеше от един-единствен човек. Въпреки това, явно за окрасата бяха положени усилия – и те като Бард бяха заложили на най-успешния си автор (макар че при тях и без това е само един…) и бяха облепили стените на щанда с плакати на Тери Пратчет и календари (от 2005-2006 година) на ‘Света на диска’. Все пак това което на ‘екипа’ не му достигаше в количество, докарваше го в качество. Възрастната дама, която обслужваше клиентите беше усмихната, дружелюбна и услужлива, нещо което трудно можеше да се каже за голяма част от персонала на панаира.
Хеликон - една от най-големите вериги книжарници в българия – също имаше свой щанд. Издържан в спретнатия им, уютен стил, той се отличаваше от другите със своята структура – не типичната сергия-лафка, а оградено, затворено пространство с наредени лавици книги и дори импровизирана каса. Персонала също беше много услужлив и бдеше зорко ако някой от клиентите се нуждаеше от допълнителна помощ, напътствия или смъмряне – да, по старата българска традиция ‘бързи-сръчни-умни’, крадливи ръчички и на това културно мероприятие не липсваха.
В общи линии и тази година на панаира имаше голямо многообразие от издателства, които имаха много какво да дадат на посетителите, а и на българския книжен пазар като цяло.

Културна програма

Милениум Сряда  02.12.2009 18 – 19 ч.
Издателство „Милениум” и Валентин Бояджиев представят първата биографична енциклопедия на секретната агентура на Държавна сигурност и военното разузнаване – „Досиетата проговориха”. В нея са представени отворените досиета на повече от 3000 видни българи, които през изминалите 50 години са били сътрудници на нашите специални служби. Томчето съдържа и речник на специфичните понятия в практиката на службите, шпионажа и контраразузнаването и представя малко известни архивни материали, извадени на светло след работата на комисиите „Тамбуев”, „Бонев”, „Адреев” и „Костадинов”.

Багри Четвъртък  03.12.2009  10 – 11 ч.
Издателство Багри представя новия си проект „Туй-онуй. Кой светна луната?” и автора му – УИКИ – Мая Бочева. Кой светна луната? – е един от многото любопиткови въпроси, които задават децата. Ще намерите един от възможните отговори, който е разказан в приказката, но не каква да е, а приказка-игра. Заедно с любка и вещицата Звездна, децата ще гледат анимационно филмче по книгата и ще попаднат в истинско приключение от забавни игри. А родители ще имат възможност да играят заедно с децата си – какво по забавно от това! Ще има подаръци и изненади! Ще се радваме, ако се присъедините към нашето забавление.
www.this-and-that.eu

Просвета Четвъртък  03.12.2009  16 – 17 ч.
В рамките на XXVIII Софийски международен панаир на книгата издателство „Просвета” организира премиера на новата си поредица „Професия учител“ на 3 декември, четвъртък от 16 часа в НДК. разработена съвместно с австрийското издателство „Веритас“, поредицата представя полезни книги за професията учител. Всяка от книгите предлага конкретни примери, полезни съвети и възможни решения, привлекателни за облекчаване на работното всекидневие на учителя. Представените научни познания са ориентирани към практиката за овладяване на учебното съдържание, подобряване на комуникацията в училище, както и за преодоляване на конфликтните ситуации, водещи до насилие. Книгите съдържат необходима и актуална информация, предложения за експерименти, обогатяващи възможностите и постиженията на всеки учител в професията.

Алтера Четвъртък 03.12.2009  17 – 18 ч.
Алтера представя своята нова поредица ”Еевропейски романтизъм”. Участници: редакторът Миглена Николчина и преводачите на включените в поредицата литературни творби. Поредица „Европейски романтизъм” е подкрепена от програма Култура (2007 – 2013) към Европейския съюз. Подбрани са важни за това течение книги, които не са издавани на български език досега и които потвърждават жизнеността на романтизма и днес. Попълнете своята библиотека! Книги в поредицата: Братя грим „немски сказания” том 1,2 (превод: проф. Цочо Бочджиев) изабела Албрици „Портрети” (превод: Дария Карапеткова) Джакомо Леопарди „Морални разкази” (превод: проф. Владимир Градев) Джакомо Леопарди „размисли” (превод: проф. Владимир Градев) Алешандре Херкулано „Легенди и сказания”(превод: Илияна Чалъкова) Уилям Годуин „Нещата такива, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс” (превод: доц. Огнян Ковачев) Жерар де нервал „Пътуване към изтока” (превод: доц. Рени Йотова) Уилям Уърдсуърт и Самуел Тейлър Колридж „Лирични балади и други стихотворения” (превод: Ангел Игов)

РИВА Четвъртък 03.12.2009  18 – 19 ч.
Издателство рива представя новата книга на Чавдар Ценов „Другата врата”.

Алберт Бенбасат Петък  04.12.2009  13 – 16 ч.
СУ кръгла маса.

Хермес Петък  04.12.2009  18 – 19 ч.
„Уроци по грим и горчив шоколад” от Красимира Стоева един роман за проблемите на съвременната жена! В „Уроци по грим и горчив шоколад” Красимира Стоева гради една увлекателна, умело разказана и много поучителна история, в която тайните в живота на героите са разкрити постепенно, има обрати и моменти, наситени с драматизъм, а любопитството у читателя се поддържа до самия край. До каква степен илюзиите управляват живота ни? Дали красотата е предпоставка да бъдеш приет и обичан? Заслужава ли си да умреш заради стремежа към съвършенство? С тези въпроси се сблъсква амбициозната студентка по психология рени. Когато решава да пише курсова работа за момичета, страдащи от анорексия и булимия, тя не подозира, че целият й живот ще се преобърне.

Прес Събота  05.12.2009  11 – 12 ч.

Омофор Събота  05.12.2009  12 – 13 ч.
ИК „Омофор” предлага ново издание на класическата книга „Приказки от стари времена” на популярната хърватска писателка ивана Бърлич- Мажуранич, известна като „Хърватския Андерсен”, заради виртуозността й на детски разказвач и „Хърватския Толкин”, заради навлизането й във фантастичния свят на митологиите. Сборникът „Приказки от стари времена”, излязъл през 1916 г. се счита за връх в поетичното творчество на ивана Бърлич-Мажуранич. Приказките съдържат мотиви от митологическата мъдрост на света, вдъхновена от славянската митология. Образите на Косенка, Регоч, Стрибор, Ягленчо, Рутвица, Палунко, Вест, Потех, Малчо Тинтилинич, Сварожич и Бесомар въплъщават човешките нравствени качества, верността, любовта и добродетелта, но така също слабостта и унинието. Във всичките й произведения намираме и мотива за стремежа към богатството и далечните светове като образ на човешкото влечение към правдата и знанието.

Славена Събота  05.12.2009  15 – 16 ч.
Издателство „Славена” – Варна ще представи на 5.12.2009 г. – събота от 15.00 часа в рамките на „Панаира на книгата” „Подреждане на балната зала” на Никола Иванов с участието на: Чл. кор. Проф. Милена Цанева, Проф. Светлозар Игов, Първан Стефанов, Никола Радев, Иван Цанев, Калина Ковачева, Борислав Геронтиев, Борис Христов, Надя Попова и др. Водещ на презентацията: Наско Якимов

Сребърно звънче Събота  05.12.2009  16 – 17 ч.
Издателство „Сребърно звънче” ще представи най-новите си книги: „Вихърът” – книга от поредицата учението на Абрахам, представяно от естер и Джери Хикс, и „Нуждая се от любовта ти. Истина ли е това?” от Байрон Кейти. И двете книги са посветени на един от вечните ни източници както на огромна радост, така и на огромна болка: нашите взаимоотношения с другите. Вихърът е „мястото”, където ще срещнем взаимоотношенията, за които сме мечтали и където ще възстановим най-важната от всички връзки – тази със себе си. Вихърът е мястото на сътворението, движението, от което се сбъдват желанията, платформата на Чиста позитивна енергия, от която идваме. В „нуждая се от любовта ти. Истина ли е това?” Байрон Кейти подлага на съмнение всичко, което знаем досега, за това как да постигаме любов и одобрение. По време на този процес разбираме как всъщност да намерим истинска любов, близост и признателност – като поемем отговорността за собственото си щастие.

Нова епоха Събота  05.12.2009  18 – 19 ч.
Книжарници Нова епоха ви кани на представянето на книгата: Жоао Де Деус –  Бразилският лечител, докоснал и преобразил живота на милиони хора. Aвторката на книгата Хедър Къминг ще ви запознае с неговата личност и чудотворната му лечебна дейност в центъра Каза де Дом Инасио. Ще имате възможност да се срещнете, разговаряте и получите личен автограф от Хедър Къминг – рейки мастър, шамански и чигун инструктор, официален преводач на Жоао де Деус и водач на групи в Каза.

Кръгозор Неделя  06.12.2009  11 – 12 ч.
В “Страната на сънищата” с Юлия Спиридонова-Юлка – среща с авторката, драматизация с деца актьори (реж. Михаела Тюлева), изложба на детски рисунки.

За панаира най-общо

Асоциация „Българска книга”, съвместно с Националния дворец на културата и Столична община, организираха ХХVІІI Софийски международен панаир на книгата, който се проведе в интервала между 2 и 6 декември в Националния дворец на културата, София.  Събитието беше открито на 2 декември в 11 часа в централното фоайе на НДК от кметицата на столицата, госпожа Йорданка Фандъкова.

Софийският международен панаир на книгата се провежда за първи път през 1968 година. Той е най-авторитетният международен форум в издателската индустрия в България и всяка година събира над 200 издателства от България и чужбина, които представят своите издания пред десетки хиляди посетители в Националния дворец на културата в София. От 2006 г. Софийският международен панаир на книгата се провежда под патронажа на президента на Република България Георги Първанов. На XXVIII Софийски международен панаир на книгата през 2009 г. специален гост е Сърбия.